Home Tags Posts tagged with "Археология"
Tag:

Археология

Археология

Определена е точната година на заселване на викингите в Нюфаундленд

by Роза
written by Роза

Викингско селище в Нюфаундленд: Нов метод за датиране разкрива точната година

Нов метод за датиране

Изследователите разработиха иновативен метод за датиране чрез използване на дървесни пръстени, за да определят точната година, в която викингите са населявали Нюфаундленд. Чрез изследване на годишните пръстени за рядко събитие на космически лъчи, което е станало през 993 г. сл. Хр., учените успяха да определят, че норвежкото селище в Л’Анс о Медоус е основано през 1021 г. сл. Хр.

Доказателства от дървени артефакти

Методът за датиране е приложен върху три дървени артефакта, намерени в Л’Анс о Медоус: парче ела, парче хвойна и изхвърлена част от пън на дърво. Тези артефакти показват ясни следи от рязане и оформяне с метални инструменти, което показва, че са произведени от викинги.

Анализ на дървесни пръстени

Дендрохронологичните архиви от цял свят съдържат доказателства за събитието с космически лъчи от 993 г., което е причинило скок в нивата на въглерод в атмосферата. Като идентифицират този скок в дървесните пръстени на викингските артефакти, изследователите успяха да преброят годишните пръстени и да определят точната година, в която дърветата са били отсечени: 1021 г. сл. Хр.

Потвърждение от норвежките саги

Новият метод за датиране съответства добре на разказите за пътуванията на викингите до Винланд (Северна Америка), записани в исландските саги. Сагите описват как норвежките изследователи създават базови лагери във Винланд, включително един, за който се смята, че се е намирал в Л’Анс о Медоус.

Значение за историята на викингите

Точната дата на викингското селище в Л’Анс о Медоус има значение за нашето разбиране за норвежките изследвания и колонизация. Това предполага, че викингите може да са населявали Нюфаундленд за по-дълъг период от време, отколкото се смяташе преди, и че може да са предприемали по-чести пътувания между Гренландия и Винланд.

Викингски изследвания и плавания

Викингите са били умели мореплаватели, които са пътували широко от Скандинавия до Британските острови, Исландия и в крайна сметка през Атлантическия океан. Те са били известни и със своите набези и търговски експедиции и са създали селища в различни части на света.

Бъдещи приложения на метода за датиране

Новият метод за датиране с помощта на събития с космически лъчи има потенциала да революционизира археологическите изследвания. Чрез изследване на дървесни пръстени и други дървени артефакти учените вече могат да определят точната година на събития, случили се преди векове или дори хилядолетия. Очаква се този метод да бъде използван на археологически обекти надалеч и нашироко.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Некатегоризирани

Ацтекски канибализъм и испанско отмъщение: Една ужасяваща историческа история

by Петър
written by Петър

Ацтекски канибализъм и испанско отмъщение

Предистория

В началото на 16 век ацтекската цивилизация доминира в централно Мексико. Тяхната империя е известна със своята напреднала култура и сложни религиозни практики, които включват човешки жертвоприношения. През 1519 г. испански конкистадори, водени от Ернан Кортес, пристигат в Мексико, за да завладеят ацтекската империя.

Ацтекски канибализъм

През 1520 г. ацтеките пленяват и изяждат керван от испанци и техните местни съюзници в град Султепек-Текоаке. Името Текоаке се превежда като „мястото, където са ги изяли“ на ацтекския език нахуатъл.

Испанско отмъщение

Испанските конкистадори са ужасени от канибализма и се заклеват да отмъстят. В началото на 1521 г. испански войски под командването на Гонсало де Сандовал избиват ацтекски жени и деца в Текоаке.

Археологически доказателства

Археолозите от Мексиканския национален институт по антропология и история (INAH) са разкрили останките на жертвите от клането. Останките показват признаци на осакатяване, обезглавяване и изгаряне.

Значението на жените в ацтекското воюване и жертвоприношения

Анализът на костите разкрива, че много от женските жертви са били бременни, което предполага, че ацтеките може да са ги смятали за „воини“. Често в ацтекските ритуали са били принасяни в жертва бременни жени като начин за осигуряване на оцеляването на цивилизацията.

Въздействие на испанското завоевание

Испанското завладяване на Мексико има опустошително въздействие върху ацтекската цивилизация. Клането в Текоаке е само един пример за насилието и травмата, които ацтеките търпят през този период.

Исторически сведения

Испански летописци като Бернал Диас дел Кастильо документират зверствата, извършени както от ацтеките, така и от испанците по време на завоюването. Тези сведения дават ценни прозрения за сложните взаимодействия между двете цивилизации.

Наследство от насилие и травма

Насилието и травмата от испанското завоевание оставят трайно наследство в Мексико. Клането в Текоаке е напомняне за ужасите, които могат да се случат, когато културите се сблъскат и една група се стреми да доминира над друга.

Разкопки и анализ на останките

Археолозите продължават да разкопават и анализират останките от Текоаке. Тяхната работа хвърля светлина върху живота и смъртта на жертвите и ни помага да разберем сложната история на Мексико.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Зоология

Видрите: Морски бозайници, използващи каменни оръдия

by Роза
written by Роза

Видри: Морски бозайници, използващи каменни оръдия

Използване на каменни оръдия: Уникален археологически запис

Видрите, известни със своята игрива природа, са също така и опитни майстори на оръдия. Те са единствените морски бозайници, които обичайно използват каменни оръдия, за да достигнат до своята храна. Това поведение създава отличителен археологически запис, който може да предостави прозрения за поведението на видрите и историята на техните популации.

Наковални и купчини миди: Физически доказателства за дейността на видрите

Когато ловуват за плячка с твърди черупки като миди и стриди, видрите често използват неподвижни камъни като наковални. Те многократно удрят черупките в тези камъни, оставяйки след себе си следи от износване, които показват посоката и силата на ударите. Тези наковални могат да бъдат идентифицирани по техните отличителни точки и ръбове, които обикновено са изгладени от многократна употреба.

В допълнение към наковалните, видрите също така създават купчини от фрагменти от черупки, известни като купчини миди. Тези купчини съдържат черупки, които са били счупени по уникален начин, като двете страни обикновено са прикрепени, а диагонална фрактура върви по дясната страна. Този модел предполага, че видрите може да са предимно десничари, тъй като те са склонни да усукват леко черупките, преди да ги ударят в камъка с дясната си ръка.

Значението на използването на оръдия от видрите

Археологическият запис, създаден от използването на каменни оръдия от видрите, е важен по няколко причини. Първо, той предоставя доказателства за познавателните способности на тези животни. Използването на оръдия изисква планиране, координация и сръчност, като всички те показват високо ниво на интелигентност.

Второ, използването на оръдия от видрите може да помогне на археолозите да разграничат човешката и нечовешката дейност в крайбрежните райони. Чрез разбирането на уникалните модели, създадени от видрите, археолозите могат по-добре да идентифицират и интерпретират археологическия запис.

Трето, изучаването на използването на оръдия от видрите може да помогне на изследователите да проследят разпространението и изобилието на тези животни във времето. Чрез идентифициране на райони, където видрите исторически са използвали каменни оръдия, изследователите могат да получат прозрения за динамиката на популацията и предпочитанията на местообитанията на тези застрашени видове.

Десничарство при видрите

Доказателствата от купчините с миди на видрите предполагат, че тези животни може да са предимно десничари. Това е рядка черта сред нечовешките видове и повдига въпроси относно еволюционния произход на десничарството както при хората, така и при видрите.

Ролята на видрите в морската екосистема

Като опитни ловци и консуматори на миди, видрите играят важна роля в морската екосистема. Тяхната способност да разбиват плячка с твърди черупки помага да се контролират популациите на тези животни, което може да има каскаден ефект върху цялата екосистема.

Археология на животни: Отвъд човешката история

Изучаването на използването на оръдия от видрите попада в нововъзникващата област на археологията на животните, която изследва ролята на нечовешките животни във формирането на археологическия запис. Тази област помага да се разшири нашето разбиране за миналото и сложните взаимодействия между хората и другите видове.

Защита на застрашените видри

Морските видри понастоящем са включени в списъка на застрашените видове поради намаляването на популацията, причинено от лова и загубата на местообитания. Разбирането на поведението на видрите и използването на оръдия е от съществено значение за усилията за опазване, насочени към защитата на тези животни и тяхното уникално място в морската екосистема.

Заключение

Използването на каменни оръдия от видрите е завладяващ пример за животински интелект и адаптация. Археологическият запис, създаден от тези животни, предоставя ценни прозрения за тяхното поведение, екология и историята на техните популации. Чрез разбирането на използването на оръдия от видрите можем по-добре да оценим разнообразието на естествения свят и значението на защитата на тези застрашени видове.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
История

Съкровището от келтски монети Катийон II: Разкрито съкровище

by Зузана
written by Зузана

Съкровището от келтски монети Катийон II: Разкрито съкровище

Откритие и значение

През 2012 г. ентусиастите любители металотърсачи Рег Мийд и Ричард Майлс се натъкват на забележително откритие в поле на британския остров Джърси. След години на търсене те разкопават огромен склад от келтски монети и златни бижута, по-късно известен като съкровището Катийон II.

Тази изключителна находка, съдържаща над 68 000 монети и множество други артефакти, е приблизително шест пъти по-голяма от всяко друго келтско съкровище, откривано някога. Значението му се крие в потенциала му да хвърли светлина върху историята, културата и икономиката на келтския народ, обитавал региона през Желязната епоха.

Разкопки и опазване

В продължение на почти три години реставраторите в Jersey Heritage старателно разделят и почистват съдържанието на съкровището. Този старателен процес разкрива съкровищница от артефакти, включително:

  • Келтски монети: По-голямата част от съкровището се състои от сребърни келтски монети, предоставящи ценна информация за паричната система и икономическите дейности на кориозолитите, френско келтско племе, което вероятно е заровило съкровището около 30-50 г. пр. н. е.
  • Златни нашийници: Тези сложни бижута, носени около врата или като гривни, демонстрират умението и майсторството на келтските металообработчици.
  • Стъклени мъниста: Наличието на стъклени мъниста предполага търговски връзки с други региони, тъй като стъкларството не е било широко разпространено сред келтите.
  • Кожена кесия и чанта: Тези органични артефакти предоставят проблясъци в ежедневния живот и материалната култура на кориозолитите.

Исторически контекст

Изследователите смятат, че съкровището Катийон II е заровено от кориозолитите, докато бягат от римско нашествие на тяхна територия. Завладяването на Галия от Юлий Цезар, което включва района, където е открито съкровището, оказва дълбоко влияние върху келтските племена в региона.

Съкровището предлага осезаема връзка с този бурен период от историята, като предоставя информация за политическата и военната динамика от онова време.

Решение на правителството и бъдещи перспективи

След разделянето на съдържанието на съкровището, правителството на Джърси е изправено пред решение: дали да запази съкровището на острова или да позволи то да бъде продадено. По време на откриването му съкровището е оценено на 10 милиона паунда.

Крайното решение зависи от хората от Джърси, които ще гласуват дали да запазят този безценен исторически артефакт за бъдещите поколения или да позволят той да бъде разпръснат в частни колекции.

Продължаващи изследвания и наследство

Келтското съкровище от монети Катийон II продължава да бъде предмет на текущи изследвания и очарование. Учени от различни дисциплини изучават монетите, артефактите и свързаните с тях данни, за да разгадаят тайните на кориозолитите и тяхното време.

Това изключително откритие не само обогати разбирането ни за келтската история, но и предизвика обществен интерес към археологията и значението на опазването на нашето културно наследство. Съкровището от Катийон II несъмнено ще продължи да пленява и вдъхновява поколенията.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Археология

Древни артефакти изплуват от топящите се норвежки ледове

by Петър
written by Петър

Древни артефакти изплуваха от топенето на леда в Норвегия

Разкриване на 5000 години история

Тъй като ледената шапка Langfonne в норвежките планини Jotunheimen продължава да се топи поради изменението на климата, тя разкрива съкровищница от древни артефакти, които хвърлят светлина върху човешката дейност през последните 5000 години.

Богат гоблен на лов на елени

Екип от изследователи от университетите в Кеймбридж, Осло и Берген откри 68 стрели, някои с прикрепени върхове на стрели, датиращи от каменната ера до средновековието. Тези стрели, направени от материали като кост, шисти, желязо и мидена черупка, предоставят доказателства за лов на елени в района от хилядолетия. Освен това на леда бяха намерени стотици еленови рога и кости, което допълнително подкрепя теорията, че това е било първокласно място за лов.

Радиовъглеродното датиране разкрива миналото

Радиовъглеродното датиране изигра решаваща роля при определянето на възрастта на артефактите. Най-старите предмети, на около 6000 години, са открити близо до дъното на ледената шапка, докато най-новите, датиращи от около 1300 г. сл. н. е., са намерени по-близо до повърхността. Това хронологично разпределение на артефактите предоставя уникален поглед върху това как човешката дейност се е променила, тъй като ледената шапка е нараствала или се е свивала с течение на времето.

Различни модели на лов на елени

Изследователите са наблюдавали различни модели на лов на елени през вековете. През някои периоди са намерени много еленови кости, но малко стрели, което предполага, че животните вероятно са били убити от хищници като росомахите. Обратно, от 600 до 1300 г. сл. н. е. е имало значително увеличение на находките на стрели, докато материалът от елени е бил оскъден. Този период съвпада с епохата на викингите, когато човешките ловци може би са ловили голям брой елени за кожите и рогата им, които са били ценни стоки.

Връзки с далечни земи

Откриването на гребени, изработени от еленови рога в Дания през осми век, предполага, че е имало търговия на далечни разстояния с продукти, свързани с елени в Северна Европа, започнала по-рано, отколкото се смяташе преди. Тази находка подкрепя идеята, че дори отдалечени места са били свързани с икономиките и обществата на други части на Европа.

Прозорец към миналото

Топящата се ледена шапка в Langfonne предоставя уникална възможност да се изучи древното човешко поведение и въздействието на изменението на климата върху историческите артефакти. Самите артефакти, заедно с данните, получени от радиовъглеродното датиране, предлагат ценна информация за практиките за лов на елени, търговските мрежи и променящия се ландшафт на региона през последните 5000 години.

Запазване на миналото за бъдещето

Тъй като ледът продължава да се топи, изследователите се състезават с времето, за да документират и запазят артефактите, преди да бъдат загубени завинаги. Топящата се ледена шапка служи като сурово напомняне за крехкостта на нашето културно наследство и за важността от предприемането на действия за смекчаване на изменението на климата. Като изучаваме тези древни артефакти, можем да придобием по-задълбочено разбиране за миналото си и да гарантираме, че бъдещите поколения ще могат да оценят богатата история, която се крие под леда.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Археология

Мистерията „Бебешки ръце“ от каменната ера: Следи от гущери или човешки отпечатъци?

by Роза
written by Роза

Мистерията „Бебешки ръчички“ от каменната ера: Следи от гущери или човешки отпечатъци?

Разкриване на миналото: Реконструкция на доказателства от каменната ера

Реконструкцията на древната история е предизвикателно начинание, особено за събития, случили се преди хиляди години. Изследователите често разчитат на физически доказателства, за да съберат частите от пъзела на миналото, което ги кара да изследват различни подходи. Антропологът Еманюел Оноре и нейният екип предприеха необичайно пътешествие, което включваше измерване на ръцете на бебета в болница, за да хвърли светлина върху едно озадачаващо откритие.

Пещерата на мистериозните отпечатъци от ръце

През 2002 г. е открита Вади Сура II, скално убежище в Западната пустиня на Египет, известно като „пещерата на зверовете“. Пещерата от пясъчник е украсена с загадъчни рисунки и символи, включително множество очертания на човешки ръце, някои от които са на възраст най-малко 6000 години. Сред тези отпечатъци от ръце 13 изглеждат необичайно малки, което предполага, че са направени от малки деца.

Оспорване на произхода: Бебешки ръце или животински следи?

При изследването на отпечатъците от ръце Оноре се пита дали те наистина са отпечатъци на бебета от каменната ера. Тя си сътрудничи с изследователи, за да сравни отпечатъците от пещерата с размерите на новородени и недоносени бебета. Резултатите показват, че отпечатъците от пещерата не са човешки.

На сцената излизат гущерите: Убедителна хипотеза

След това Оноре разглежда други кандидати, включително маймуни и гущери. След по-нататъшно разследване гущерите се очертават като най-вероятният източник на отпечатъците. Екипът открива поразителни сходства между отпечатъците от пещерата и отпечатъците от ръцете на млади крокодили и пустинни варани, животно, често изобразявано в други сахарски скални рисунки.

Символично значение: Гущерите като религиозни или културни символи

Изследователите предполагат, че отпечатъците от гущери може да са имали символично значение за хората от каменната ера. Гущерите са били почитани в различни култури през цялата история, често свързвани с плодородие, закрила и други духовни концепции. Екипът предполага, че отпечатъците от гущери в пещерата може да са представлявали важни религиозни или културни символи.

Продължаващи изследвания и интригуващи възможности

Докато откритията на екипа силно подкрепят теорията, че отпечатъците от ръце са отпечатъци от гущери, окончателното доказателство все още липсва. Оноре признава, че са необходими допълнителни изследвания, за да бъде напълно разгадана мистерията. Идентифицирането на следите от влечуги в пещерата обаче предоставя нови прозрения в изкуството и културата на каменната ера.

Природата и хората в мирогледа на каменната ера

Откритието подчертава взаимовръзката между хората и природата през каменната ера. Пещерните рисунки изобразяват голямо разнообразие от животни, което предполага, че хората са били дълбоко наясно със заобикалящата ги среда и съществата, които са я обитавали. Отпечатъците от гущери допълнително подкрепят тази представа, показвайки, че гущерите са заемали значително място в културата на каменната ера.

Разкриване на миналото: Ново значение и свежа интрига

Идентифицирането на отпечатъци от гущери във Вади Сура II вдъхва нов живот на „пещерата на зверовете“. То разкрива скрит слой от значение и интрига, който ни кани да размишляваме върху вярванията и практиките на нашите древни предци. Въпреки че мистерията на отпечатъците от ръце може никога да не бъде напълно разгадана, изследването предоставя ценни прозрения в една завладяваща глава от човешката история.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Археология

Ранните американци са добивали желязо за изкуство, а не за война: Откриването на железните мини Наска

by Роза
written by Роза

Ранните американци са добивали желязо за изкуство, а не за война

Откриването на железните мини Наска

Антрополозите направиха новаторско откритие в планината Анди в южно Перу: най-старата известна желязна мина в Южна Америка. Тази древна мина, която датира от преди около 2000 години, е била експлоатирана от народа Наска в продължение на над 1400 години.

Археологически доказателства

През 2004 г. д-р Кевин Вон от Университета Пърдю започва разкопки на обекта и открива парчета керамика с характерни цветове и шарки. Тези артефакти осигуряват ценни улики за възрастта на мината, която по-късно е потвърдена чрез радиовъглеродно датиране. Парчетата керамика сега са изложени в музея на Националния културен институт в Ика, Перу.

Желязна руда за художествени цели

Любопитно е, че народът Наска не е използвал добитото желязо за направата на оръжия. Вместо това те използвали рудата хематит за създаване на ярки глазури, багрила и бои за украса на своята керамика и други предмети. Това откритие оспорва дългогодишното предположение, че древните цивилизации са използвали желязото предимно за водене на война.

Процесът на добив на желязо в Наска

Желязната мина Наска е била забележително постижение на инженерството за времето си. Работниците са преместили на ръка около 3700 метрични тона пръст, за да получат достъп до рудата хематит. Мината е разположена срещу съвременна желязна мина, което предполага, че народът Наска може би не е изчерпал древната жила.

Народът Наска и желязото

Народът Наска е бил висококвалифицирана и иновативна цивилизация. Нежеланието им да използват желязо за оръжия демонстрира техните уникални културни ценности и артистична чувствителност. Използването на желязна руда за художествени цели отразява акцента на народа Наска върху красотата и творчеството.

Значение на откритието

Откриването на желязната мина Наска има важни последици за разбирането ни за древните американски цивилизации. Тя оспорва традиционния възглед, че желязото е било използвано предимно за водене на война, и разкрива разнообразните и творчески приложения на този ценен ресурс.

Допълнителни прозрения

  • Използването на желязна руда за изкуство от страна на народа Наска предполага, че те са имали задълбочени познания за металургията и нейните потенциални приложения.
  • Откриването на желязната мина предоставя нови прозрения за икономическата и социалната организация на цивилизацията Наска.
  • Нежеланието на народа Наска да прави оръжия от желязо може да е свързано с техните пацифистки убеждения или с фокуса им върху артистичните занимания.
  • Желязната мина Наска е доказателство за изобретателността и артистизма на древните американски цивилизации.
0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Некатегоризирани

Помпей: Упадъкът и възраждането на един древен град

by Петър
written by Петър

Помпей: Упадъкът и възраждането на един древен град

Неспокойната история на Помпей

Някога процъфтяващ римски град, Помпей се сблъсква с дълъг период на упадък поради пренебрежение, корупция и природни бедствия. Катастрофалното изригване на Везувий през 79 г. сл. Хр. погребва града под пепел и пемза, като го съхранява в продължение на векове. Въпреки историческото си значение, Помпей пострада от значително влошаване през последните десетилетия.

Възходът на Херкулан

В контраст с борбите на Помпей, съседният му град Херкулан преживява забележително възраждане. Благодарение на публично-частно партньорство, Херкуланският проект за опазване е инвестирал значително в реставрацията и опазването на древните руини. Проектът успешно се е справил с щетите от водата, стабилизирал е конструкциите и е възстановил стенописи и артефакти.

Борбата за оцеляване на Помпей

От друга страна, Помпей е измъчван от лошо управление и корупция. Извънредните средства, отпуснати за реставрация, са били прахосани за ненужни проекти. Липсата на квалифициран персонал на обекта и неадекватната дренажна система са влошили разпадането му.

Публичен протест и намеса на ЮНЕСКО

Окаяното състояние на Помпей предизвика обществено възмущение и международна загриженост. ЮНЕСКО предупреди, че обектът може да бъде включен в списъка на световното наследство в опасност, ако не бъде постигнат значителен напредък в неговото опазване.

Реставрация и иновации

В отговор на кризата италианското правителство стартира Големия Помпейски проект с финансиране от ЕС. Тази инициатива има за цел да възстанови застрашените сгради, да подобри дренажа и да подобри преживяванията на посетителите. Използват се съвременни технологии, като рентгенова фазово-контрастна томография, за разшифроване на древни текстове и възстановяване на повредени артефакти.

Предизвикателства и бъдещи перспективи

Въпреки тези усилия, Помпей се сблъсква с постоянни предизвикателства. Постоянната бдителност и общественият натиск са от решаващо значение за гарантиране, че работата по реставрацията ще продължи. Експертите предлагат модел на публично-частно партньорство, подобен на този в Херкулан, като възможно решение за дългосрочна устойчивост.

Значението на Помпей

Помпей предоставя уникален поглед към ежедневния живот и културата на Древен Рим. Неговите запазени улици, сгради и артефакти предлагат безценни прозрения за миналото. Запазването на Помпей е от съществено значение не само заради историческото му значение, но и като напомняне за важността на опазването на наследството и уроците, които можем да научим от грешките на миналото.

Наследството на Помпей

Възходът и падението на Помпей и текущите усилия за неговото съживяване служат като трогателно напомняне за крехкостта и устойчивостта на нашето културно наследство. Чрез възприемане на иновации, справяне с лошото управление и насърчаване на партньорства, можем да гарантираме, че бъдещите поколения ще продължат да се удивляват на това древно съкровище.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Некатегоризирани

Древноегипетска почивна станция: Разказва историята на военните походи

by Петър
written by Петър

Древноегипетска почивна станция хвърля светлина върху военните походи

Откритие на древна почивна станция

Археолозите разкриха останките на древна „почивна станция“ в северната част на Синайския полуостров, която може да е приютявала войските на фараона Тутмос III преди повече от три и половина хилядолетия. Откритието е направено на археологическия обект Тел Хабва, североизточно от Кайро.

Доказателства за управлението на Тутмос III

Йероглифен надпис, намерен върху структурата, показва, че тя датира от 18-та династия на Древен Египет, по-специално от управлението на Тутмос III, който управлявал между 1479 и 1425 г. пр.н.е. Архитектурното оформление на сградата, включващо две зали, поддържани от варовикови колони, и редица свързващи помещения, предполага, че тя е била използвана като кралска почивна станция.

Стратегическо местоположение на пътя на Хор

Почивната станция е разположена в началото на „Пътя на Хор“, древен египетски път, който се простирал през Синайския полуостров и съдържал множество военни съоръжения. Това стратегическо местоположение предполага, че сградата е била използвана от армиите на Тутмос III по време на един от походите му за разширяване на египетската империя на изток.

Артефакти и архитектурни особености

Изследователите също така откриха каменни прагове от входовете на сградата и околна стена с главна порта, обърната на изток, което показва, че почивната станция по-късно е била укрепена. Артефакти, открити извън сградата, като керамика и предмети с името на Тутмос, помогнаха на изследователите да определят нейната възраст.

Значение за разбирането на военната история

Откриването на почивната станция се счита за ключово за проливането на светлина върху военната история на Египет, особено в района на Синай по време на епохата на Новото царство. То предоставя редки доказателства за логистичните предизвикателства, пред които са били изправени древноегипетските армии в техните походи.

По-късна употреба като гробище

След епохата на Новото царство почивната станция е била използвана като гробище. Археолозите откриха съдове, използвани за погребение на деца между 21-ва и 25-та династия. Малка керамична плоча, открита на мястото, носи името на Амасис, фараон от 26-та династия, управлявал от 570 до 526 г. пр.н.е., което показва, че обектът е бил използван непрекъснато в продължение на няколко века.

Исторически контекст: Периодът на Новото царство

Периодът на Новото царство, който започва около 1550 г. пр.н.е., е време на стабилност и просперитет за Древен Египет. Той обхваща 18-та, 19-та и 20-та династии и е свидетел на значително военно разширяване при управлението на Тутмос III и други фараони.

Значение на археологическите открития

Археологически открития като почивната станция в Тел Хабва предоставят ценни прозрения за ежедневния живот, военните стратегии и културните практики на древните цивилизации. Те ни помагат да разберем по-добре сложната история на човешките общества и връзките между различните култури и епохи.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Археологическо изкуство

Теракотени съкровища, открити в древна Мира: Пътешествие в историята

by Ким
written by Ким

Открити са теракотени съкровища в древния град Мира: Пътешествие в историята

Откриване на теракотени статуетки

Турските археолози направиха необикновено откритие в древния град Мира, като разкриха над 50 теракотени статуетки, датиращи от елинистическия период (около 323-31 г. пр.н.е.). Тези изящни скулптури, сложно изработени и внимателно рисувани, предлагат проблясък в изкуството и вярванията на древна цивилизация.

Статуетките, всяка от които е висока само няколко сантиметра, изобразяват разнообразни сюжети, включително хора, богове и животни. Овни, конници, жени с деца и момче, носещо плодове, са сред човешките фигури, докато митични герои като Лето, Артемида, Аполон и Херкулес представляват божественото царство.

Съхранение и значение

По чудо някои от статуетките все още носят следи от ярките пигменти, които някога са ги украсявали, разкривайки нюанси на червено, синьо и розово. Това забележително запазване предоставя ценна информация за облеклото и обичаите на древна Мира.

Невзат Чевик, водещ археолог от Университета Акдениз, изрази своето удивление от откритието, описвайки го като „неочаквана голяма изненада“. Той вярва, че статуетките предлагат уникална възможност да се свържат с древните хора на Мира, сякаш те „са възкресени и са пробягали през тунела на времето“ до наши дни.

Разкопки и артефакти

Статуетките са открити по време на разкопки на градския римски театър и по-стар елинистически театър, разположен под него. В допълнение към теракотените фигури, екипът разкри и множество други артефакти, включително керамични, бронзови, оловни и сребърни предмети, разпръснати около елинистическия театър.

Мира: Кръстопът на култури

Мира, стратегически разположена на устието на река Андриакус на южното крайбрежие на Турция, процъфтява като важен пристанищен град в Средиземно море в продължение на векове. Тя попада под контрола на различни регионални сили, включително перси, ликийци и римляни.

Богатата история на града е очевидна в неговия впечатляващ римски театър, построен през III в. сл. н. е., и неговите емблематични гробници, издълбани в скалите, между V и III в. пр. н. е. Тези сложни гробници, често наподобяващи дървени къщи и храмове, са свидетелство за архитектурните умения на древна Мира.

Разкопки и бъдещи планове

Разкопките в Мира продължават повече от десетилетие, хвърляйки светлина върху миналото на града. Това лято координаторите на проекта доведоха екип от изследователи и работници на обекта в квартал Демре в Анталия, което доведе до откриването на теракотените статуетки.

Екипът продължава да събира останки от допълнителни статуетки, като планира да ги сподели с Музея на ликийските цивилизации в Демре за публична изложба. Тези теракотени съкровища несъмнено ще обогатят разбирането ни за древна Мира и по-широката история на анатолийската археология.

0 comment
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Newer Posts
Older Posts