Кучета: Потомци на две вълчи популации?
Нови изследвания хвърлят светлина върху опитомяването на кучетата
Учените отдавна се опитват да разгадаят мистерията как и къде кучетата са се развили от вълци, за да станат нашите обичани спътници. Неотдавнашно проучване, публикувано в Nature, добави значително парче към този пъзел, като предполага, че съвременните кучета може да са произлезли от две различни популации древни вълци.
Древно вълче родословно дърво
Проучването анализира геномите на 72 древни вълка, живели в Европа, Сибир и Северна Америка през последните 100 000 години. Сравнявайки тези геноми с ДНК на съвременните кучета, изследователите създадоха генетично родословно дърво, което предоставя прозрения за вълчия произход по времето, когато кучетата са се появили.
Две изходни популации на вълци
Изследването разкрива, че кучетата споделят по-близко генетично родство с древните вълци в Азия, отколкото с тези в Европа. Това предполага, че кучетата може да са произлезли отнякъде в Азия, вероятно от две отделни популации вълци: една в Източна Азия и друга в Близкия изток.
Кръстосване и множество местоположения
Макар че са възможни две отделни събития на опитомяване, друго обяснение е, че кучетата са били опитомени на едно място и по-късно са се кръстосали с вълци на друго място, смесвайки своята ДНК. Изследователите не могат окончателно да определят кой сценарий е правилен, но заключават, че е имало поне две изходни популации вълци, участващи в опитомяването на кучетата.
Генетично разнообразие и свързаност на вълците
Въпреки разнообразието на вълчата ДНК, изследването не идентифицира нито един древен вълк, който да е пряко свързан с всички съвременни кучета. Въпреки това изследователите наблюдават, че вълчите популации по света остават генетично свързани в продължение на десетки хиляди години. Това предполага, че вълците вероятно са пътували и са се чифтосвали изключително много, което може да е допринесло за оцеляването им през края на ледниковата епоха.
18 000-годишно сибирско кученце
През 2019 г. археолози откриха 18 000-годишно кученце в Сибир. Първоначално изследователите спорят дали е вълк или куче. След анализ на неговата генетика, учените в това изследване установяват, че това е вълк, което предоставя допълнително доказателство за разнообразието на вълците през ледниковата епоха.
Предизвикателства и бъдещи изследвания
Получаването на древни вълчи образци от цял свят, особено от южното полукълбо, остава предизвикателство поради по-доброто запазване на ДНК в по-студения климат. Изследователите се нуждаят от повече екземпляри, за да установят по-пълна картина на произхода на кучетата и да идентифицират точното местоположение и време на опитомяването на кучетата.
Значение на изследването
Това изследване представлява значителна стъпка напред в разбирането ни за опитомяването на кучетата. То предоставя подробна генетична картина на вълчия произход, стеснявайки възможните местоположения на произхода на кучетата и предполагайки, че множество вълчи популации са допринесли за еволюцията на нашите кучешки спътници. Бъдещите изследвания, въоръжени с непрекъснато разширяваща се колекция от древни вълчи геноми, несъмнено ще ни доближат до разгадаването на мистерията как и къде кучетата първоначално са станали нашите най-добри приятели.
