Горилите издават нов звук „смъркане“, за да привлекат вниманието на гледачите си
Пленени горили се научават да общуват с хора
Преди години д-р Роберта Салми, биологичен антрополог в зоопарка в Атланта, забелязала необичаен звук, идващ от горилите. Когато гледачите им се приближавали с храна, горилите отваряли широко усти и издавали театрален звук между кашлица и кихане – „смъркане“.
В началото Салми и гледачите били развеселени, но скоро осъзнали, че смъркането е повече от просто смешен шум. Това бил начин горилите да общуват със своите човешки гледачи.
Смъркането – начин на зоопаркските горили да получат храна
За да проучат това поведение, Салми и нейните колеги провели експеримент с осем западни низинни горили в зоопарка в Атланта. Те поставили кофа с грозде извън заграждението на животните, накарали гледач да застане пред клетката и да държи кофа с грозде.
Горилите най-вече мълчали, когато им се поднасяло само грозде или само гледачът. Въпреки това те смъркали – и издавали други привличащи вниманието звуци и движения – когато гледачът държал храната.
Половината от горилите смъркали по време на експеримента и продължавали да издават звука, докато гледачът не реагирал. Горилите никога не смъркали една към друга, което предполага, че звукът е запазен за хората.
Смъркането е рядка способност сред животните
Учените никога не са наблюдавали смъркащи горили в дивата природа, което предполага, че пленените горили могат да се научат да издават нови звуци. Това е рядка способност сред животните. Повечето животни са ограничени до вокализациите, с които са родени, но някои примати, включително горили, шимпанзета и орангутани, са показали способността да научават нови вокализации в плен.
Смъркането може да бъде форма на вокално учене
Резултатите от изследването на Салми допринасят към нарастващия брой доказателства, които предполагат, че приматите може да имат ограничени или умерени способности за вокално учене. Вокалното учене е способността да се научават нови вокализации чрез имитация. Хората са най-умелите вокални ученици, но някои животни, като птици и китове, също имат тази способност.
Други маймуни също са се научили да издават нови звуци
Учените са документирали, че други маймуни в плен се учат да издават нови звуци, включително шимпанзета и орангутани. Например, някои шимпанзета са се научили да имитират човешка реч, а някои орангутани са се научили да издават различни вокализации, включително свирене и щракане.
Смъркането е начин горилите да поискат храна
Изследователите смятат, че горилите са започнали да смъркат, за да привлекат вниманието на гледачите си. Те може да са разбрали, че свързаните с болести звуци получават отговор от гледачите, така че са започнали да смъркат, за да поискат храна.
Смъркането е сложно поведение
Смъркането е сложно поведение, което включва както вокални, така и физически компоненти. Горилите отварят широко усти, издишват силно и понякога издават други звуци и движения, като пляскане, удряне по гърдите и удряне по заграждението.
Смъркането е социално поведение
Смъркането е социално поведение, което е насочено към хора. Горилите смъркат само към гледачи и други хора, а не една към друга. Това предполага, че смъркането е начин горилите да общуват с хора.
Смъркането е придобито поведение
Смъркането е придобито поведение, което не се среща при диви горили. Това предполага, че горилите са способни да научават нови вокализации и поведения в плен.
Смъркането може да помогне на горилите да се справят с пленничеството
Смъркането може да помогне на горилите да се справят с предизвикателствата на пленничеството. Като се научат да общуват със своите човешки гледачи, горилите могат да задоволят нуждите си и да подобрят благосъстоянието си.
